Wordle български език · Архив
Всички думи
1,868 ежедневни думи и броенето продължава
щение
артък
съществителноИзлишък, остатък; нещо в повече.
ридая
глаголПлача силно и неудържимо, обикновено от мъка или болка.
декар
съществителноМерна единица за площ, равна на 1000 кв. м (10 ара).
помри
глаголФорма на глагола „помра“: „да умреш“ (обикн. като заплаха/пожелание).
задоя
сънен
прилагателноКойто е сънлив или недоспал и му се спи.
чукар
съществителноКамънист хълм или скалисто възвишение; стръмен, гол каменен връх.
лещен
онова
Показателно местоимение за нещо, което е по-далеч или вече споменато (ср. „това“).
крале
съществителноМножествено число на „крал“ – владетели на кралство.
ромон
съществителноТихо, непрекъснато бълбукане или шумолене на вода (напр. поток, ручей).
кодов
прилагателноПрилагателно: свързан с код; използван за означаване на нещо с код или по код.
токов
прилагателноСвързан с електрически ток; предназначен за ток или работещ с ток.
обеся
глаголto hang (to execute someone by suspension from the neck)
мрави
съществителноМалки социални насекоми, живеещи в мравуняци и събиращи храна.
извая
глаголДа изработя скулптура или фигура, като я оформя чрез дялане, моделиране или изсичане.
охлюв
съществителноМекотело животно с черупка, което се движи бавно и оставя слузеста следа.
тъчел
румен
прилагателноС розовочервен цвят, обикновено за лице или бузи (зачервен).
утаен
прилагателноСкрит, премълчан; запазен в тайна.
полет
съществителноПътуване или движение във въздуха, обикновено със самолет.
оброк
съществителноОбещание или обет, даден тържествено (напр. към Бог или пред себе си).
рахат
съществителноСпокойствие и удобство; състояние на комфорт без грижи.
отвъд
наречиеОт другата страна на нещо; по-нататък, извън дадена граница или място.
дойда
глаголФорма на глагола „дойда“: да пристигна/да се появя на място.
слана
съществителноТънък слой ледени кристали, който се образува по земята и растенията при студено време.
обгар
съществителноОбгар е обгоряло място или следа от изгаряне по повърхност (напр. по хляб, месо или предмет).
месар
съществителноЧовек, който продава и обработва месо; месопродавач.
загоя