Wordle български език · Archive
Всички думи
1,777 ежедневни думи и броенето продължава
дължа
глаголИмам задължение да дам или платя нещо на някого; дължа пари.
обход
съществителноОбикаляне на място или маршрут, често за проверка или оглед.
пилаф
съществителноЯстие от ориз, приготвен с месо и/или зеленчуци и подправки.
пипна
глаголДокосна леко с пръсти; пипна нещо.
оборя
глаголСвалям или повалям нещо/някого на земята; събарям.
скрит
прилагателноКойто е скрит, не се вижда или е прикрит от погледа.
лъжат
глаголТе казват неистина или мамят.
ерзац
съществителноЗаместител или имитация на нещо, обикновено с по-ниско качество.
тъчел
лейка
съществителноСъд с дръжка и чучур с решетка за поливане на растения.
скица
съществителноБърз, опростен рисунък или чертеж, който показва основните линии и форма на нещо.
цикла
съществителноРазговорно: менструация; месечният цикъл на жената.
шайка
съществителноГрупа хора, обикновено престъпници, които действат заедно.
повея
глаголЗадухвам леко; започвам да духам (за вятър, въздух).
опиат
съществителноНаркотично вещество, получено от опиум или подобно на него, което потиска болката и може да води до …
хърба
сгода
съществителноСъгласие или разбирателство между хора; съвпадение на мнения и действия.
ромон
съществителноТихо, непрекъснато бълбукане или шумолене на вода (напр. поток, ручей).
стоях
глаголМинало време (1 л. ед.ч.) на „стоя“ – бях прав/на едно място, без да се движа.
небен
кален
прилагателноПокрит с кал; мръсен от кал.
бохем
съществителноЧовек с артистичен, свободолюбив начин на живот, често пренебрегващ общоприетите норми.
въззе
глаголМинало свършено време на „възема“: взе, завладя или превзе (напр. власт, място).
росев
бумтя
глаголИздавам силен, тътенящ шум; гърмя, трещя.
дялов
съществителноМн.ч. на „дял“ – части или дялове от нещо, напр. от собственост, печалба или работа.
гъмза
съществителноСорт червено винено грозде и вино, произвеждано от него.
циция
съществителноСтиснат, скъперник човек.
маков
прилагателноОтнасящ се до мак; направен от мак или с вкус/аромат на мак.
идещи
прилагателноМн.ч. на „идещ“ – хора или неща, които идват; предстоящи.