Wordle български език · Archive

Всички думи

1,764 ежедневни думи и броенето продължава

#534
уязвя
уязвя
глаголНаранявам или засегна някого (физически или емоционално).
#533
нагъл
нагъл
прилагателноБезсрамен и нахален; държи се дръзко и без уважение към другите.
#532
свита
свита
съществителноГрупа хора, които придружават важна личност; свита, антураж.
#531
мъкна
мъкна
глаголВлача или нося с усилие нещо тежко или неудобно, обикновено по земята.
#530
ахвам
ахвам
глаголВъзкликвам от изненада или възхищение („ах!“).
#529
наяве
наяве
наречиеОткрито, явно; на показ, без да се крие.
#528
пеене
пеене
съществителноДействието да пееш; изпълнение на песен с глас.
#527
снела
снела
глаголЖенски род, минало свършено време на „снема“: свалила/премахнала или записала (данни, мерки).
#526
колех
колех
#525
шурей
шурей
съществителноБратът на съпругата (за мъжа).
#524
оазис
оазис
съществителноПлодородно място с вода и растителност сред пустиня или сух район.
#523
хъхря
хъхря
#522
пратя
пратя
глаголИзпращам някого или нещо към дадено място; пращам.
#521
барут
барут
съществителноВзривно вещество, използвано в огнестрелни оръжия и за взривяване.
#520
гърне
гърне
съществителноСъд от глина или метал за готвене или съхранение на храна.
#519
тълпа
тълпа
съществителноГоляма група хора, събрани на едно място.
#518
някои
някои
Местоимение за неопределен брой лица или предмети от дадена група.
#517
чифут
чифут
съществителноОбидно название за евреин.
#516
юрвам
юрвам
глаголПодкарвам или подтиквам някого/нещо да тръгне бързо; втурвам (се).
#515
отрая
отрая
#514
лобен
лобен
#513
стека
стека
глаголФорма на глагола „стека“ (мин. св. вр., 1 л. ед.ч.) – „стекох се/стекох“.
#512
малак
малак
#511
булев
булев
#510
атака
атака
съществителноНападение или опит да се навреди на някого/нещо, често внезапно или организирано.
#509
пчела
пчела
съществителноНасекомо, което събира нектар и произвежда мед и восък.
#508
кутре
кутре
съществителноМалко куче; кученце.
#507
спазя
спазя
глаголДа изпълня или да се придържам към правило, закон, обещание или уговорка.
#506
блато
блато
съществителноЗаблатено, кално място с плитка застояла вода.
#505
манаф
манаф
Манафец (остар., диал.), човек, който продава зеленчуци, зарзаватчия.