Wordle български език · Архив
Всички думи
1,933 ежедневни думи и броенето продължава
белег
съществителноСледа или знак върху тялото/кожата, останал след рана, операция или нараняване.
олеле
Възклицание за изненада, уплаха, болка или тревога.
щелия
глаголdefinite object masculine singular past active aorist participle of ща (šta)
юрвам
глаголПодкарвам или подтиквам някого/нещо да тръгне бързо; втурвам (се).
тарга
обход
съществителноОбикаляне на място или маршрут, често за проверка или оглед.
кълбо
съществителноСвит на топка конец или прежда, обикновено за плетене.
виден
прилагателноИзвестен и уважаван; с високо обществено положение.
уморя
глаголДа направя някого да се почувства уморен; да изтощя.
линия
съществителноЧерта или дълга тясна следа, начертана или видима върху повърхност.
излет
съществителноКратка разходка или пътуване извън града сред природата, обикновено за отдих.
хоров
прилагателноСвързан с хор; предназначен за хор или изпълняван от хор.
фураж
съществителноХрана за селскостопански животни, обикновено зърно или смески.
случа
глаголФорма на глагола „случа“: да се случи, да стане (обикн. „случи се“).
отрок
съществителноМомче; младо момче или юноша.
тюрма
съществителноЗатвор, място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
приям
хапче
съществителноМалко лекарство, обикновено под формата на таблетка, което се гълта.
синея
глаголСтавам син, посинявам (напр. от студ, удар или липса на въздух).
куфар
съществителноПреносим твърд или мек багаж за дрехи и вещи при пътуване.
белач
съществителноЧовек или инструмент, който бели (обелва) картофи, плодове, зеленчуци и др.
правя
глаголИзвършвам действие; създавам или приготвям нещо.
спаха
глаголМинало свършено време, 3 л. мн.ч. на „спя“ – те са спали.
камба
панта
съществителноМетална шарнирна връзка, на която се закрепва врата или капак, за да се отваря и затваря.
лугав
прилагателноКоварен, лукав; склонен към хитруване и измама.
окозя
агнец
съществителноМалко агне; младо на овца.
сирак
съществителноДете, което е загубило единия или двамата си родители.
живущ
прилагателноКойто живее на дадено място; жител (напр. „живущ в София“).